Д-р Илко Семерджиев, Коалиция "Десните":
Изначално, от нищото се появило пространството, защото Абсолютът се свил в Себе си, за да даде възможност на Съществуването да възникне. Така се появили Огъня, Въздуха, Водата и Земята – домът на живота във физическите измерения. Когато животът мине през вратата на смъртта, експлоадира в предишния си дом на духовните измерения набрал спомени, нужни за развитието му. Защото смисълът на Съществуването е Бог да съзерцава Себе си в еволюция, която е средството за физическата му Себереализация. И да, за знаещия песента е знакът на спокойния, който играе ролята си в космическата драма, своята роля, божествена роля.
Времето е опит да се раздели вечността на периоди с някаква фактическа цикличност, както и да се измерят големи разстояния с най-голямата възможна скорост във физическата Вселена – тази на светлината. За разлика от времето, при пространството няма цикличност – Вселената се разширява с все по-нарастваща скорост. Това показва, че гравитационната свързаност намалява, вероятно до степен на пълно разпиляване и замръзване в абсолютната нула (което ще означава, че енергията от Големия взрив се е локализирала, а Вселената се е фрагментирала и доизгаря). От тези космически факти можем да направим следните персонални и политически локализации:
1. Няма връщане назад;
2. Времето е условна величина;
3. Енергията във Вселената е налична и вездесъща, но докато не се превърне в сила е неупотребима;
4. Освен Вселенските сили (4 на брой), които оформят света, човекът също трябва да развива умения за превръщане на енергията си в сили;
5. Емоцията, като психичен феномен е енергия, но все още не е сила;
6. Разумът като психичен феномен е сила, но все още не е унаследим;
7. Енергията вложена в работа развива разума;
8. Нивото на трансформация на енергията в сила, която да върши работа увеличава мощта на разума, но намалява нивото на енергията;
9. Ниското енергийно ниво скъсява времето за приложение на разума;
10. Ако гравитацията и разума са сили зависими от времето значи, че времето далеч не е умозрителна постройка (макар да е условна величина), а ключов фактор за трансформация на енергията в сила и извършването на работа;
11. Каквато и работа да се извърши от конкретен обект следствията са поне две – намалява му времето и енергията, а ако не е постигнат и търсения резултат, значи е реализирана тотална загуба;
12. Инвестирането на време и енергия в работа за постигането на конкретен резултат трябва да доведе до бъдещо спестяване на енергия и време, за да можем да се посветим на работа в постигането на нова цел и резултат.
13. И предвид достигането до фаталното 13 имам един въпрос – какво точно ни помага сегашното управление (ключова дейност), на което подаряваме своите данъци под формата на парична енергия, заради което сме загубили времето си работейки, с единствената полза да го правим (полу)нахранени, отивайки си от физическия свят без постигнат положителен резултат?
2. Времето е условна величина;
3. Енергията във Вселената е налична и вездесъща, но докато не се превърне в сила е неупотребима;
4. Освен Вселенските сили (4 на брой), които оформят света, човекът също трябва да развива умения за превръщане на енергията си в сили;
5. Емоцията, като психичен феномен е енергия, но все още не е сила;
6. Разумът като психичен феномен е сила, но все още не е унаследим;
7. Енергията вложена в работа развива разума;
8. Нивото на трансформация на енергията в сила, която да върши работа увеличава мощта на разума, но намалява нивото на енергията;
9. Ниското енергийно ниво скъсява времето за приложение на разума;
10. Ако гравитацията и разума са сили зависими от времето значи, че времето далеч не е умозрителна постройка (макар да е условна величина), а ключов фактор за трансформация на енергията в сила и извършването на работа;
11. Каквато и работа да се извърши от конкретен обект следствията са поне две – намалява му времето и енергията, а ако не е постигнат и търсения резултат, значи е реализирана тотална загуба;
12. Инвестирането на време и енергия в работа за постигането на конкретен резултат трябва да доведе до бъдещо спестяване на енергия и време, за да можем да се посветим на работа в постигането на нова цел и резултат.
13. И предвид достигането до фаталното 13 имам един въпрос – какво точно ни помага сегашното управление (ключова дейност), на което подаряваме своите данъци под формата на парична енергия, заради което сме загубили времето си работейки, с единствената полза да го правим (полу)нахранени, отивайки си от физическия свят без постигнат положителен резултат?
И още нещо – защо позволяваме на всеки нови избори същите хора (най-много да са с някакви „нови проекти“) да допускат същите провали, с което им даваме мандат още 4 години да ни причиняват същите загуби на енергия, време и ползи?
Какво представлява изборът ли – вземане на решения основани на свободната ни воля и разум, които предопределят бъдещи резултати. Някои им викат „съдба“.
Апропо – интригите също предопределят съдба, лоша съдба. Вярвам, че никой не желае полунахранен да зяпа интригантски зрелища, които му изковават лошата съдба.
Време е за разум. Не за фили и фоби, фенове и врагове, дошло е време за разум.
(следва продължение)
