Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 8

автор: galina Манастирът – крепост Така някои наричат Гложенския манастир „Св.Георги Победоносец”, издигнат в Тетевенския Балкан върху недостъпни скали, подобно на средновековна крепост. Според преданията, първоначално обителта е била основана в близост до с. Гложене от украинския княз Георги Глож, който преследван от татарите, се установява на това място със съгласието на цар Иван Асен II. Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която украинският княз донесъл със себе си, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. Това се изтълкувало като знамение, че точно там трябва да бъде издигнат манастир. Така била построена новата сграда. За кратко време двата манастира съществували паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Васил Левски, за да избегне преследване от турците. И до днес в местността Градище има останки от първоначалния градеж. ГЛОЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР Е ЕДИНСТВЕНИЯ БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР, КОЙТО НЕ Е БИЛ ПРЕВЗЕМАН И ОГРАБВАН, поради своето разположение. Дяконът Левски често посещавал непрестъпната обител и своя съратник игумена Хаджи Евтимий, който бил член на тайния революционен комитет, основан от Апостола. Скривалището на Левски е запазено и до днес. Към двата метоха на манастира, създадени в с.Малък извор и в гр.Ловеч, били открити килийни училища, в които са ангажирани най-добрите учители в цялата област. Историята на Гложенския манастир е свързана и с името на видния български книжовник Васил Друмев /митрополит Климент/, който бил заточен в него от княз Фердинанд и Стамболов, поради това, че произнесъл прочувствена реч в защита на православието, в деня на сгодяване на княза католик. Стамболов обявил речта за провокация и използвал възможността да се справи с водача на русофилите. Петнадесет месеца, девет от които в Гложенския манастир, митрополит Климент е на солена риба и вода. Но някои от монасите скришом му подавали провизии през незабележим отвор на тавана на килията в която пребивавал.След падане на правителството на Стамболов, заточеникът е освободен. Килията му днес е превърната в музей. През годините на своето съществуване, Гложенският манастир винаги е бил тясно свързан с важните събития от историята на България и е истинска крепост на българския дух.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=136386

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири -7

автор: galina /продължение / В преданията Черепишкият манастир се свързва и с името на Левски, който пътувайки по комитетски дела е отсядал в него, както и със спасяването на някои от ботевите четници. След боя във Врачанския балкан и гибелта на Ботев, четниците му се разделят на няколко групи. Едната, в състава на коята е и вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов-Казака, с навито знаме около кръста си, преминават придошлия Искър с помощта на монасите от Черепишкия манастир и се насочват към Ржана планина / малък обособен дял на западна Стара планина /. Според преданията, Ботевата сабя дълги години се е пазела в манастира, предадена на тогавашния игумен Епифаний от неговите четници. Една от легендиде гласи, че архивът и парите на Ботевата чета са скрити в някоя от Черепишките пещери, намиращи се около манастира. Разказите за спасяването на четниците стават повод за написването от Иван Вазов на популярния разказ "Една българка", с първоначално заглавие "Челопешката гора". По повод творбата самият Вазов заявява:"Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка." Иван Вазов два пъти посещава манастира. И до днес се пази спомена за любимата му тераса, на която е обичал да си пие кафето и да съзерцава красивата природа, сред която е построена тази свещена обител. Именно при тези негови престои се раждат сюжетите за разказите му "Дядо Йоцо гледа", "Една българка", както и много от стихотворенията му в цикъла "Скитнишки песни". Днес тази тераса е превърната в музей. Манастирът е посетен и от Алеко Константинов по време на похода му из тия места, след което той написва пътеписа "В Българска Швейцария". Местността около обителта е известна и с това, че след 9 септември 1944 г. Софийската духовна семинария е преместена в съседство с Черепишкия манастир, за да бъде по-далеч от очите на хората, но след 10 ноември 1989г. отново е върната в София. През всичките години на своето съществуване Черепишкият манастир е опазвал българския дух и писменост. От тук е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи - манастирския устав, писан през 1390 - 1396 г., който днес се съхранява в Църковно историческия музей в София. Черепишката обител "Успение Богородично" е обявена за паметник на култерата от национално значение. http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=134591&mode=thread&order=0&thold=0

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 7

автор: galina "А хубав е наистина, Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир !" Алеко Константинов В историята на черепишкия манастир "Успение богородично" се преплитат важни исторически събития и имена на видни личности, данни за което са съхранени както в документални източници, така и в митове и легенди, предавани от поколение на поколение. Манастирът е основан по време на царуването на Иван Шишман. Една от версиите е, че странното си име обителта получава от белеещите се кости и черепи на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман с турските нашественици. В тая връзка се твърди, че съществува голяма, пълна със злато пещера в масива срещу манастира, чийто вход е под повърхността на река Искър, минаваща край него. Смята се, че след трагичния за българите край на битката в нея е укрито съкровището на царя, както и жезълът и короната му. Според типик /устав / на манастира от 1396 г., той е възстановен в същата година след разрушаването му от турците. По време на османското робство, Черепишката обител няколко пъти е опожарявана и наново изграждана. В началото на XVII в. манастирът е възобновен от свети Пимен Зографски - монах, зограф, лечител, архитект и строител. За него Паисий Хилендарски пише в своята История следното:"Преподобния свети Пимен приел в Изограф /българския Атонски манастир Зограф / монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, от там бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610г." Въпреки набезите на кърджалиите манастирът се развивал и замогвал. Всяка година турски големци от Видин пращали войници да събират данък за султана. Една година игуменът отказал да плати. Тогава видинският бей изпратил свои хора да избият непокорните монаси и да опожарят манастира. Като разбрали за това, монасите изнесли всичко по-ценно и го укрили в близките пещери, където се скрили и те самите. В църквата останал само най-старият монах, който бил съсечен от турците, а манастира плячкосан. Със заграбеното богатство турските войници тръгнали обратно за Видин, но когато стигнали теснините под високите скали, върху тях започнали да се сипят огромни камъни. Една част от турците загинали, а останалите живи захвърлили заграбеното и побягнали, считайки че Аллах им праща знамение да не се връщат повече по тия места. Така Черепишкият манастир бил освободин от данъци и турците повече не смеели да ходят там. /следва продължение/ http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=134514

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири-6

автор: galina На 11 ноември християните почитат паметта на Св. Мина, този ден е празничен и за манастира „Свети Великомъченик Мина”, който според преданията е част от така наречената Софийска Света гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Обителта е основана още в римско време. Именувана е на светеца воин Мина, египтянин, служил в римската войска в гр.Котуан. По това време римската власт издала указ да се предават на мъчения всички християни, които не се покланят на идолите. Св. Мина не стоял дълго в армията. Той се оттеглил в пустинята до гр.Котуан и се отдал на молитви и общуване с Бога. На едно от тържествата в чест на езическите божества, били устроени шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да разобличава действията на езичниците. Градоначалникът на Котуан наредил да бъде арестуван и подложен на жестоки мъчения. Бит е с волски жили, тялото му било стъргано с железни куки, бесен е с главата надолу. Накрая главата му била отсечена, а тялото му хвърлено в огъня. Когато огънят изгаснал, вярващите християни събрали останалите мощи на светеца, обвили ги в чисти повивки и ги помазали с благовония. Останките на св.Мина били пренесени в родния му град Александрия и погребани с почести. Ето на този светец мъченик бил именуван един от манастирите край София. През IX век манастирът „Свети Великомъченик Мина” се развива в огромен християнски комплекс, включващ четиридесет параклиса, духовно училище, манастирски сгради и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за Атон / Гърция / получавали своеобразни визи. Османското нашествие заличава следите на светата обител, но преданията запазват спомена за него. По-късно, при прокопаване коритото на р.Владайска, на чийто бряг се намирал манастирът, са открити основите на сгради, а реката дълго време влачела керемиди и тухли. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които днес се съхраняват в Църковно-историческия музей. След това откритие, християните започват събирането на средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм. До 1945 г. са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. В предверието на църквата е поставена иконата на св. Мина, за която се смята, че е чудотворна. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=132281

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 5

автор: galina Българските манастири и Възраждането Голяма част от българските манастири, основани през различни периоди от историята ни и претърпели разрушения, палежи и грабежи, са били възстановени, реконструирани, а някои от тях и създадени през Възраждането. До наши дни са оцелели около 120 манастира.  През периода на Възраждането, те са били значителни културни центрове със свой специфичен принос. Към някои от тях са изградени първите килийни училища в които се развива просветна дейност, предшестваща гражданските училища. Манастирите са и безспорни центрове на духовно православна просвета. През м. Май 1874г. се открива първото богословско училище в лясковския манастир „Св.св. Петър и Павел”. Едни от първите български автори, издали книги на новобългарски език, създават своите творби в тези свети обители. Така например в Рилския манастир работи видният просветител Неофит Рилски, в Атонските манастири работи освен Паисий и Константин Петкович, в Марковия манастир в Скопско – Кирил Пейчинович. Манастирските управи и отделни монаси са сред активните спомоществователи на различни български печатни издания, не само на религиозна тематика. Рилският манастир подпомага издаването на 27 заглавия, Хилендарският – 26, Зографският – 11, Лясковският – 10, Соколски – 9, Троянски – 8. С манастирите е свързано и появата и развитието на печатарското дело. Първата възрожденска българска печатница в Солун /1838г./ е оборудвана от монахът Хаджи Теодосий. В много от манастирите през този период се създават тайни съзаклятия, укриват се революционни дейци, често членове на монашеските обители стават преки участници в националноосвободителните борби. В подготовката на Априлското въстание се включват не само отделни монаси, но и цели манастирски общности, като тази в Дряновския манастир, подготвила над 60 хиляди куршума и подслонила саможертвено легендарната чета на поп Харитон. Освен важната роля, която играят манастирите за опазване на българския език, вяра и култура, те съхраняват традициите и създават поле за изява на нови тенденции в развитието на българската архитектура, строителство и изобразително изкуство. Докато средновековният манастир е бил място за уединение и целенасочена духовна дейност предимно на елита, то през XVIII-XIX в. общественото значение на българските манастири се умножава и те са едни активни участници в будителските и възрожденски процеси, протичащи по българските земи, довели до освобождението и утвърждаването на българската нация. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131888

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 4

автор: galina Легендите за Аладжа манастир / продължение /  Самият Аладжа манастир е разположен във варовикова четиридесет метрова скала на две нива. На първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, се намира манастирската църква.  В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на същото ниво, където са запазени шест монашески килии.  В стените им са изсечени неголеми ниши, в които са били поставяни икони и други вещи на монасите. На това ниво са се намирали още трапезарията и магерницата / кухнята /. Криптата /гробницата/ е в най-ниската част на първо ниво. Второто ниво на манастира представлява една по-голяма ниша в източния край на която е разположен параклисът. Той е бил използван за второстепенните, ежедневни църковни служби и е бил свързан с първо ниво посредством дървена стълба. По-късно поради рухване на тази стълба, достъпът до параклиса се затруднява и това спасява стенописите му от посегателства и унищожение. Стилът им на изписване подсказва, че са от XIII-XIV век, когато е бил разцветът на тази свещена обител. В близост до манастира в северозападна посока се намира още една група пещери, разположени на три нива и наречени от изследователите му братя Шкорпил, „Катакомбите”, по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини. Двата врязани кръста в стените на помещенията в тях са от раннохристиянската епоха, което подсказва, че Катакомбите са били обитавани още през IV – VI век. От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика и няколко селища. Съществува ли връзка между тези три групи паметници, не е известно, но е възможно, те да са един от ранните християнски центрове по Черноморието, за които се споменава в летописите на византийския хронист – император Константин VII Багренородни. Това би означавало, че средновековният скален манастир се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс. Легендите и преданията разказват за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища и неразбулени тайни за миналото на това свещено и красиво място. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130874

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina / продължение / В главната църква на манастира се пази най-старата икона – светиня на Троянския манастир, Пресветая Богородица Троеручица, сътворила множество чудеса. Както е известно, всеки манастир пази своите тайни книги с пророчества, чудеса и видения запазени от стотици години, които давали специални познания на братята монаси. В книгата за предсказанията избрани монаси описват виденията, които са се явили на хора, на които Господ Бог в отплата на това, че водят богоугоден живот им пращал. Много от тях след време се сбъдвали. Тази книга бива скрита и кодирана. Другата тайна книга е тази, в която са описани само станали вече чудеса. Случките се разказват от хора, на които чудото им се е случило лично или се е случило на техни близки. Ето и някои от описаните чудеса, случили се в Троянския манастир. През 1837г. върлувала чума из района, заразата била обхванала целия край. Хората бягали от градовете и селата по лозята и горите, за да се спасят. Част от ловчанлии и сопотняни потърсили спасение в Троянската обител. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св.Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели. Проявите на чудеса не спират и до днес. През 2000 година, по време на богослужение за свети Константин и Елена, от окото на Божията майка просълзило миро. Показателно е, че чудото се случило точно по време на тази служба, тъй като по времето на Константин християнската религия става официална. Иконата е помогнала и на четиринадесет годишно момче, което имало изкривяване на ръката по рождение. Всеки ден, в продължение на две седмици майката и момчето се молели пред светинята. За случилото се чудо майката споделя:” След дълги молитви сънувах, че красива жена се приближава до сина ми. Погали го нежно по косата със сребърна ръка, усмихна се кротко и ми каза – имай вяра, синът ти ще оздравее. И наистина се случи. Знам, че звучи като чудо, но то си беше чудо...” На 20.05.2005 г. е съставен протокол, подписан от трима свидетели в който се удостоверява поредното чудо с иконата на Троянския манастир в който е описано следното: “По време на богослужение, при песнопението “ Ангел вопияше” се разнесе благоуханна миризма из цялата църква. Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва,че иконата е като запотена цялата. По-късно жената се опитва да я изтрие с памучна кърпа, но това става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност, като от миро. Кърпата поема чудотворното благоухание...” Пред чудотворната икона на Троянския манастир всеки ден прииждат хора от цялата страна, за да се помолят за изцеление на душата и тялото си. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129117

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 4

автор: galina Легендите за Аладжа манастир / продължение /  Самият Аладжа манастир е разположен във варовикова четиридесет метрова скала на две нива. На първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, се намира манастирската църква.  В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на същото ниво, където са запазени шест монашески килии.  В стените им са изсечени неголеми ниши, в които са били поставяни икони и други вещи на монасите. На това ниво са се намирали още трапезарията и магерницата / кухнята /. Криптата /гробницата/ е в най-ниската част на първо ниво. Второто ниво на манастира представлява една по-голяма ниша в източния край на която е разположен параклисът. Той е бил използван за второстепенните, ежедневни църковни служби и е бил свързан с първо ниво посредством дървена стълба. По-късно поради рухване на тази стълба, достъпът до параклиса се затруднява и това спасява стенописите му от посегателства и унищожение. Стилът им на изписване подсказва, че са от XIII-XIV век, когато е бил разцветът на тази свещена обител. В близост до манастира в северозападна посока се намира още една група пещери, разположени на три нива и наречени от изследователите му братя Шкорпил, „Катакомбите”, по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини. Двата врязани кръста в стените на помещенията в тях са от раннохристиянската епоха, което подсказва, че Катакомбите са били обитавани още през IV – VI век. От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика и няколко селища. Съществува ли връзка между тези три групи паметници, не е известно, но е възможно, те да са един от ранните християнски центрове по Черноморието, за които се споменава в летописите на византийския хронист – император Константин VII Багренородни. Това би означавало, че средновековният скален манастир се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс. Легендите и преданията разказват за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища и неразбулени тайни за миналото на това свещено и красиво място. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130874

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina / продължение / Много скоро в Троянската обител била издигната църква, посветена на рождество Богородично и жилищно крило, но като повечето български манастири и този е бил разрушен от турците, а игуменът посечен. В началото на XVIII век манастирът отново зопочнал да се разраства и замогва. Тогава ловешките гръцки владици се опитали да сложат ръка на обителта.Това предизвикало негодуването на българските монаси и през 1830г., Троянският манастир изпраща делегация от свои представители при Цариградската патриаршия, която поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Така от 4 декември 1830 г., със специална грамота, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, той е признат за ставропигиален т.е. под прякото подчинение на върховната църковна власт представлявана от Цариградската патриаршия и така се освобождава от опеката на ловешките гръцки епископи. В чест на това , веднага започват приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото положение на манастира. В близост до него са изградени два скита / комплекс от църква, помещения за отсядане и аязмо /.  Голяма част от стенописите в обителта са на Захари Зограф. Освен, че е изрисувал своя портрет на северната стена на църквата, той е оставил и възпоменателен надпис, завършващ така:”...Изобразится рукою Захария Хри(стовича) иконописеца, самоковчанина.” Както много от българските манастири и Троянската обител се превръща в средище на просветителска и революционна дейност. На 20 януари 1872г. Васил Левски организира в него таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. А при избухване на Априлското въстание в него е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Христов.  / следва /http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129051

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina Троянски ставропигален манастир В манастирските летописи е посочено, че начало на монашески живот в Троянската обител е поставено още към края на Второто българско царство от двама монаси от Атон. Малко по-късно, на път за Влашко, към тях се присъединява и друг атонски монах, който носел със себе си чудотворна икона на “Св. Богородица Троеручица”. Тази икона била копие на оригиналната от Хилендарския манастир. Иконата на Божията майка е получила това име през VIII век, когато във Византия се разпространявала иконоборческата ерест, отричаща иконите, поддържана от императора Лъв III Исавър. Той наредил да бъдат унищожени всички икони. По това време, живеещият в Сирия Св.Йоан Дамаскин, който бил висш сановник в двора на дамаския халиф, написал три трактата “Против порицателите на светите икони”. За да го накаже за това, Лъв III Исавър наклеветил в писмо преподобния Йоан пред халифа, че уж иска да предаде Дамаск на византийците. Халифът заповядал да отсекат дясната ръка до китката на Св.Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. На същия ден вечерта, наклеветеният страдалец измолил от халифа отсечената си ръка, допрял я до китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка, молейки се да излекува ръката му, писала в защита на Православието.След дълги молитви той задрямал и тогава му се явила Божията майка, казвайки му:” Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за слава Божия!” Като се събудил видял ръката си невредима. От благодарност за чудото, той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изражение на отсечената ръка. Така иконата била наречена Троеручица. Скоро след това, Св.Йоан постъпил в манастир, като взел със себе си чудотворната икона, а по-късно тя била подарена на Св.Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие, християните за да я опазят я сложили на едно осле, което само стигнало до Атон – Света гора и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона била поставена в олтара на манастирския храм. Образът на чудотворната икона на “Св.Богородица Троеручица” бил разпространен чрез копия в много православни страни. Такава икона е носел със себе си и дошлият в Троянската обител атонски монах. Колкото пъти монахът се опитвал да си тръгне с иконата, толкова пъти тя по някаква причина се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил в Троянската обител и така чудотворната икона “Св.Богородица Троеручица” става главната светиня на Троянския манастир. / следва /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128941

Тайните на българските манастири

Тайните на българските манастири - 2

автор: galina Манастирите близнаци Те са част от съзвездието на "царските манастири", създадени около столицата Търново. Намират се на 2 км един от друг и поради тая близост, двете обители са наричани манастири близнаци. Това са Къпиновският и Плаковският манастир, споделили близки съдби и съхранили своите тайни и светини до днес. Основателят на Къпиновския манастир, преподобния Сергий Къпиновски е обявен за светец, а мощите които оставя след смъртта си са нетленни. Първоначално те са почивали в църквата при манастира, но тъй като разположението на обителта е в близост до път и е ставала честа плячка на нападения, особено през кърджалийските времена, монасите решават да преместят светите мощи на друго място. Една нощ с тайно литийно шествие те пренасят раклата с чудотворните мощи в с.Къпиново и ги заравят в църковния двор. За удивление на всички, при големи празници, над това място се наблюдавали пламъци. По-късно мощите на светеца са откраднати и отнесени в неизвестна посока. Съдбата на самия манастир, също е белязана с много възходи и разрухи. След падането на Търновското царство под турска власт, Къпиновският манастир е опожарен. Но българското население в околността не се примирява с това положение и в края на XVIIв., селяните от близките села се заемат да го възстановят. Тъй като нямат официален султански ферман, разрешаващ градежа, те чрез увещания и подкупи успяват да получат благоволението на търновския валия и за да не се набиват на очи, извършват градежа нощем. Съграденото през нощта било нарочно опушвано с дим за да не личи, че е ново строителство. Така малко помалко, манастирът отново бил възстановен. Неговото значение за хората от околността е било голямо, защото в обителта наред с богослужението, се е развивала тайна народополезна дейност. Още през 1768г. при едно свое посещение Софроний Врачански донася "История славянобългарская", която била преписана от игумена Елфтер и разпространявана в търновския край.  Манастирът е в голяма помощ при организирането на Велчовата завера /1835г./, на хаджи Ставревата буна /1860/ и при подготовката на Априлското въстание. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, революционерите Ангел Кънчев и Матей Преображенски-Миткалото, както и самият апостол на свободата Васил Левски. / следва /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121927

След упорита работа през изминаващата 2011 г. вече имаме визия за Новата 2012 г.
Започваме картографиране и представяне на Храмовете от Софийска Епархия.
Очаквайте скоро новини...