автор: galina
"А хубав е наистина, Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир !"
Алеко Константинов
В историята на черепишкия манастир "Успение богородично" се преплитат важни исторически събития и имена на видни личности, данни за което са съхранени както в документални източници, така и в митове и легенди, предавани от поколение на поколение.
Манастирът е основан по време на царуването на Иван Шишман. Една от версиите е, че странното си име обителта получава от белеещите се кости и черепи на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман с турските нашественици.
В тая връзка се твърди, че съществува голяма, пълна със злато пещера в масива срещу манастира, чийто вход е под повърхността на река Искър, минаваща край него. Смята се, че след трагичния за българите край на битката в нея е укрито съкровището на царя, както и жезълът и короната му.
Според типик /устав / на манастира от 1396 г., той е възстановен в същата година след разрушаването му от турците.
По време на османското робство, Черепишката обител няколко пъти е опожарявана и наново изграждана.
В началото на XVII в. манастирът е възобновен от свети Пимен Зографски - монах, зограф, лечител, архитект и строител. За него Паисий Хилендарски пише в своята История следното:"Преподобния свети Пимен приел в Изограф /българския Атонски манастир Зограф / монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, от там бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610г."
Въпреки набезите на кърджалиите манастирът се развивал и замогвал. Всяка година турски големци от Видин пращали войници да събират данък за султана. Една година игуменът отказал да плати. Тогава видинският бей изпратил свои хора да избият непокорните монаси и да опожарят манастира. Като разбрали за това, монасите изнесли всичко по-ценно и го укрили в близките пещери, където се скрили и те самите. В църквата останал само най-старият монах, който бил съсечен от турците, а манастира плячкосан.
Със заграбеното богатство турските войници тръгнали обратно за Видин, но когато стигнали теснините под високите скали, върху тях започнали да се сипят огромни камъни. Една част от турците загинали, а останалите живи захвърлили заграбеното и побягнали, считайки че Аллах им праща знамение да не се връщат повече по тия места. Така Черепишкият манастир бил освободин от данъци и турците повече не смеели да ходят там.
/следва продължение/
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар