Пречистете се с тур из Мала Света гора

Пречистете се с тур из Мала Света гора

от Екатерина Николова | Общество

София. Камък, който расте. Римска двойка в основите на православен храм. Две затворнически килии за царе. Жива вода, която лекува всички болести. Вековни дървета, сбъдващи желания. Това са само малка част от тайните на Софийската "Мала Света гора".

Днес пътят на поклонниците по манастирите край столицата е тъжен. Защото част от светите места са запуснати, обрасли в бурени, нямат ток... Но който има очи, търси и намира.
А някога хората по земите ни казвали: Направи 120 стъпки, за да изкупиш греховете си и да пречистиш душата си. Вярвали, че ако смиреният християнин прекара по една нощ уединение във всеки от уникалните манастири и църкви, опасващи днешна София, ще започне нов живот - преподобен и със сърце, отворено за доброто...
Приказката за Средецката "Мала Света гора" започва през Второто българско царство (1185-1396 г.). Средец се развива не само като политически, но и като мощен духовен център. Местният епископ е издигнат в митрополитски сан. Според древното предание само цар Иван Александър (1331-1371) съгражда в Софийско четиринадесет храма и обители. Постепенно броят на манастирите в епархията, според археолози и историци, надхвърля 120. И хората започват да говорят за броеницата от манастири, за малката Света гора, за святото място, равно на Атон.

През 1382 г. Средец е завладян от турските нашественици. Повечето от манастирите са разрушени, но легендите за тях остават. Спомените също. Част от духовните светилища са възстановени след Освобождението, край древните храмове са издигнати нови сгради за прием на поклонници. И мечтата продължава. Специален проект на столичната община възражда днес манастирите от "духовната огърлица" на София. Мнозина са убедени, че Софийската "Мала Света гора" трябва да бъде под егидата на ЮНЕСКО. Това е едно от предложенията в кампанията "Чудесата на България" 2, организирана от в. "Стандарт". За 2012 г. целта й е включването на нови обекти в списъка на световната организация за закрила на културно-историческото наследство. 

СПИРКА №1

Живият камък прави чудеса

Хора от цялата страна се молят за чудо пред "живия камък". Расте в Горнобогровския манастир "Св. Георги Победоносец". "Няма измама. Не мога да си го обясня, това е Божие послание", казва отец Антим, който поддържа светата обител и от 11 години служи в селата Горни Богров и Яна. Когато през 2001 г. поел енорията, първото нещо, което чул от местните, било чудото на камъка. "Нарочно го меря непрекъснато - тогава беше висок 204 см, сега е 210!", допълва отецът. 
Преданието разказва, че кръстоносци влачели канарата като трофей от Йерусалим. Оставили я край днешното село. На мястото бързо възникнал манастир. Археологически находки свидетелстват, че някога тук е имало римско светилище. 
Странният камък се намира в олтара на манастирската църква. Върху него са изсечени т.нар. йерусалимски кръстове - във всеки ъгъл на големия кръст има издялани малки в чест и слава на четиримата евангелисти. Най-интересното е, че хора от цял свят, които нямат нищо общо със земите ни, получават видения за чудото на скалата и пращат дарове в манастира. Храмовата книга е пълна със свидетелствата на православни от Гърция и Щатите, както и на българи от цялата страна, които са преживели чудо.

СПИРКА №2

Царският затвор и "отровната вода"

Малцина знаят, че двата Буховски манастира край София са били царски затвор. Единият "Св. Мария Магдалена" бил килия за Александър Батенберг. Другият - "Св. Архангел Михаил", за по-малкия брат на княза Франц-Йосиф.
Манастир, посветен на Мария Магдалена, сам по себе си е рядкост. Броят се на пръсти. Българският е разположен над Бухово, в южните склонове на Мургаш планина. Археолози са открили под църквата му катакомби от IV век. Основан е най-вероятно през ХVI в. Ограбена и опожарена от кърджалийски банди, светата обител е възстановена чак през XIX век. След като е детрониран на 9 август 1886 г. от офицерите русофили, княз Батенберт е откаран в манастира, където прекарва две нощи.
Днес манастирът е празен, църквата - заключена. Благочестиви миряни поддържат двора и постройките, а на по-големи празници буховските свещеници отслужват литургии.
Вторият Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" не е толкова известен. Скрит е сред вековни дървета в падина, отдалечена от асфалта по четири километра разбит черен път. Там редките гости посреща Любомир - мирянин, намерил от 5 години покой и убежище в обителта. Самичък поддържа грохналата манастирска постройка от ХIХ век, коси ливадата пред храма и, разбира се, е словоохотлив екскурзовод. За този, който има уши да чува...
Храмът е строен на два пъти - през ХVI и ХVIII век, защото бил разрушаван от кърджалиите. При преустройството му са разрушени стари пристройки пред църквата, а пред самия й вход е затрупано древно аязмо.
В обителта няма ток, единствената вода е от чешма, съградена преди почти век от благочестив буховчанин. "Обявиха водата за вредна", обяснява Любо и дори показва документа, подпечатан и от ХЕИ, и от Софийската митрополия. "Може и да е било така, когато наоколо е пасял много добитък и е замърсявал водата. Ама отдавна тъдява няма ни овце, ни крави, та явно водата се е пречистила. Иначе вече да съм умрял", смее се той.
Най-интересна е монархическата енигма, която тегне над манастира. Любомир разказва, че тук през 1886 г. е бил държан под арест по-малкият брат на княз Александър Батенберг - Франц-Йосиф. Той е живял известно време в България. Дори участвал в Сръбско-българската война, а след това бил спряган като потенциален кандидат за българския трон. "Превратаджиите нарочно са ги разделили - княза в буховския манастир "Мария Магдалена", а брат му - тук", разказва Любо. И със съжаление допълва, че от оригиналните мебели от онова време нищо не е останало. Дали историята е истинска, липсват доказателства. Факт е обаче, че през 2001 г. Симеон Сакскобургготски специално посещава манастира.

СПИРКА №3

Ангел посочил олтара в Бистрица

Странна история за страст, любов, престъпление крие Бистришкият манастир "Св. св. Йаким и Ана". Може да я научи всеки, който измине трите километра издълбан от коловозите черен път от с. Бистрица до светата обител. Мястото е свещено от векове. Под църквата е разкрита катакомба от IV-V век. А в нея - скелетите на мъж и жена. Мъжът е обезглавен. Учените все още гадаят дали става въпрос за антична трагедия или убийство. 
От векове хората в района вярват, че мястото е заредено с божествена енергия. Доказателство за това е друга история. Преди днешния манастир е имало света обител, основана още през Х век с името "Св. Петър". Разрушена е в края на ХIV век при османското нашествие. Но там, където бил древният олтар, бистричани поставили каменен кръст - за да не тъпчат хора и животни святата земя. Така по време на робството местността започнала да се нарича "На дъбето" или "На кръста".
Основите на средновековния храм са разкрити през 1925 г. от Бона Велинова от софийското с. Григорево. В съня си тя получила знамение от Ангел Господен, който й посочил мястото.

СПИРКА №4

Султанът благословил кладнишката светиня

Мала Света гора не свърша с Витоша. Древни манастири има и зад билата на планините, ограждащи Софийското поле, като Кладнишкият "Свети Николай Мирликийски Чудотворец", който се извисява над село Кладница. През 1830 г. Спас Бурнов от село Мърчаево сънувал, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора в Цариград като част от делегация до султана с искане за отмяна на тежък данък, дядо Спас успял да издейства не само милостта на султана, но и ирадие (разрешително) за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841 г. и приключило през 1845 г. Средствата са събирани от местни хора, а самият Спас Бурнов продал собственото си стадо. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира. Но през пролетта на 1848 г. бил убит от хората на местния бей Осман.

СПИРКА №5

СПА топли "Св. Николай"

Легенда, разказвана от местни хора, твърди, че Обрадовският манастир "Св. великомъченик Мина" е бил основан още през IV век. Тогава той представлявал внушителен комплекс от 40 параклиса, посветени на св. св. Апостоли Петър и Павел, св. Николай, св. св. Козма и Дамян и др. Имало много манастирски сгради и имоти.
При прокопаването на коритото на река Владайска ненадейно били открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време носила керемиди, камъни и тухли. Археолозите смятат, че близо до параклиса "Св. Николай" някога имало римска баня, която е използвала топъл минерален извор. Мястото и в момента е мочурливо и не замръзва през зимата.
Никой не знае колко дълго е просъществувал манастирът с 40-е параклиса. След разрушаването му само легендата пазела спомена за него. До 1927 г. Тогава около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди и тухли. Стопаните решили да разровят останките и така открили основите на стара църква. Намерили олтара й и малък кладенец от камъни до него.
Всички са били убедени, че находката е част от древния манастир "Св. Мина". Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България, се разпространила бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната. На църковния празник на 24 ноември много миряни се събрали в обителта и давали своята помощ за възстановяването на манастира. Средствата веднага били вложени в изграждането на дървен олтар с икони, който просъществувал до 1942 г. Построена и сграда за подслон на поклонниците, която просъществувала до 1969 г.
През 1942 г. манастирското настоятелство в лицето на управата на обрадовската църква "Св. Николай" и монахиня Анисия от църквата "Св. Петка" в Орландовци се заели със съграждането на нов храм. Строителството започнало на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Главен майстор бил известният строител от Варна Тома Иванов.

СПИРКА №6

Земенският пази Знака на българина

Майстор-зидар и неговият ученик решили да си устроят състезание - кой ще вдигне по-хубава църква. Условието било никой да не вижда градежа на другия, докато не бъде завършен. Когато църквите били готови, майсторът видял делото на ученика си, ахнал и наредил на чираците си да срутят неговата. 
Това е най-известната легенда за съграждането на Земенския манастир "Св. Йоан Богослов" през XI век. Но магнетичното място открай време подхранва въображението на археолози, иманяри и любители на окултни загадки, които бродят из Конявската планина и търсят древните тайни. Според писателката Елизабет Костова светата обител е била дори убежище на митичния Граф Дракула. Авторът на бестселъра "Знакът на българина" Димитър Недков пък разкрива друга прелюбопитна история за съдбата на храма. Дъщерята на Тотор Живков Людмила научила за Земенския манастир от принцесата на Монако Грейс Кели. Запалила се по тайното минало на църквата, заела се с нейното възраждане. Но...си навлякла съветския гняв. Чак от Кремъл наредили на Живков на спре щерка си. Причината била, че още богомилите тачели мястото. И пазели в него Знакът на българина - единственият символ, който може да обедини религиите по света.
Независимо от това дали учените вярват на легендите за манастира, факт е, че съвременните архитекти още си блъскат главите над единствената кръстокуполна църква у нас с кубична форма - 9 на 9 на 9 метра. Средновековният майстор е издължил стените и е придал едва забележимо конусовиден вид на храма. Двуметровият купол се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Според преданието някъде наблизо е заровено имането на цар Михаил Шишман, загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечан през 1330 г. край крепостта Землънград.
През 60-те години е извършена и основна реставрация на безценните стенописи. Най-ранният е отпреди девет столетия - отчасти запазен образ на св. Ана - майката на Богородица. В малката черква може да се открие и самобитна интерпретация на Причастието - в центъра има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият - къшей хляб на апостол Петър. 
Копирано от standartnews.com