автор: galina
/продължение /
В преданията Черепишкият манастир се свързва и с името на Левски, който пътувайки по комитетски дела е отсядал в него, както и със спасяването на някои от ботевите четници.
След боя във Врачанския балкан и гибелта на Ботев, четниците му се разделят на няколко групи. Едната, в състава на коята е и вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов-Казака, с навито знаме около кръста си, преминават придошлия Искър с помощта на монасите от Черепишкия манастир и се насочват към Ржана планина / малък обособен дял на западна Стара планина /.
Според преданията, Ботевата сабя дълги години се е пазела в манастира, предадена на тогавашния игумен Епифаний от неговите четници.
Една от легендиде гласи, че архивът и парите на Ботевата чета са скрити в някоя от Черепишките пещери, намиращи се около манастира.
Разказите за спасяването на четниците стават повод за написването от Иван Вазов на популярния разказ "Една българка", с първоначално заглавие "Челопешката гора". По повод творбата самият Вазов заявява:"Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка."
Иван Вазов два пъти посещава манастира. И до днес се пази спомена за любимата му тераса, на която е обичал да си пие кафето и да съзерцава красивата природа, сред която е построена тази свещена обител. Именно при тези негови престои се раждат сюжетите за разказите му "Дядо Йоцо гледа", "Една българка", както и много от стихотворенията му в цикъла "Скитнишки песни".
Днес тази тераса е превърната в музей.
Манастирът е посетен и от Алеко Константинов по време на похода му из тия места, след което той написва пътеписа "В Българска Швейцария".
Местността около обителта е известна и с това, че след 9 септември 1944 г. Софийската духовна семинария е преместена в съседство с Черепишкия манастир, за да бъде по-далеч от очите на хората, но след 10 ноември 1989г. отново е върната в София.
През всичките години на своето съществуване Черепишкият манастир е опазвал българския дух и писменост. От тук е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи - манастирския устав, писан през 1390 - 1396 г., който днес се съхранява в Църковно историческия музей в София.
Черепишката обител "Успение Богородично" е обявена за паметник на култерата от национално значение.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар