автор: galina
На 11 ноември християните почитат паметта на Св. Мина, този ден е празничен и за манастира „Свети Великомъченик Мина”, който според преданията е част от така наречената Софийска Света гора – пръстен от манастири около днешната ни столица.
Обителта е основана още в римско време. Именувана е на светеца воин Мина, египтянин, служил в римската войска в гр.Котуан. По това време римската власт издала указ да се предават на мъчения всички християни, които не се покланят на идолите.
Св. Мина не стоял дълго в армията. Той се оттеглил в пустинята до гр.Котуан и се отдал на молитви и общуване с Бога.
На едно от тържествата в чест на езическите божества, били устроени шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да разобличава действията на езичниците. Градоначалникът на Котуан наредил да бъде арестуван и подложен на жестоки мъчения. Бит е с волски жили, тялото му било стъргано с железни куки, бесен е с главата надолу. Накрая главата му била отсечена, а тялото му хвърлено в огъня.
Когато огънят изгаснал, вярващите християни събрали останалите мощи на светеца, обвили ги в чисти повивки и ги помазали с благовония. Останките на св.Мина били пренесени в родния му град Александрия и погребани с почести.
Ето на този светец мъченик бил именуван един от манастирите край София.
През IX век манастирът „Свети Великомъченик Мина” се развива в огромен християнски комплекс, включващ четиридесет параклиса, духовно училище, манастирски сгради и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за Атон / Гърция / получавали своеобразни визи.
Османското нашествие заличава следите на светата обител, но преданията запазват спомена за него.
По-късно, при прокопаване коритото на р.Владайска, на чийто бряг се намирал манастирът, са открити основите на сгради, а реката дълго време влачела керемиди и тухли. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които днес се съхраняват в Църковно-историческия музей.
След това откритие, християните започват събирането на средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм. До 1945 г. са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. В предверието на църквата е поставена иконата на св. Мина, за която се смята, че е чудотворна.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар